Видове индийски танци

ВИДОВЕ ИНДИЙСКИ ТАНЦИ

Индийските танци са два основни вида: фолклорни танци – Деши и класически танци – Марги.
Деши танците са спонтанно явление, те често наподобяват движенията от ежедневието (садене, косене, биене на масло и др.) и разбира се, не изискват специална подготовка – в тях може да се включи всеки. Обратно, класическите танци „Марги“, изискват специално обучение и следването на определени стандарти за естетика.
Класическите индийски танци са седем на брой: Бхаратанатям, Катхак, Катхакали, Кучипуди, Мохиниятам, Одиси и Манипури. Според някои изследователи следва да се добавят и танците Сатрия и/или Гаудия Нритя, а Енциклопедия Британика сочи само шест. Независимо от бройката, характерното за всички класически стилове е, че са базирани на най-древната книга за сценични изкуства „Натя Шастра“ и че са възникнали като храмови танци, посветени на Бога.
Всеки класически стил следва определена традиция и в течение на времето е бил повлияни от местната фолкорна традиция, където бил изпълняван. Затова е прието  всеки класически стил да се свъзва с определен географски регион в Индия:
Бхаратанатям – Тамил Наду,
Катхак – Утар Прадеш,
Катхакали – Керала,
Кучипуди – Андра Прадеш,
Мохиниятам – Керала,
Одиси – Ориса,
Манипури – Манипур,
Гаудия Нритя – Бенгал,
Сатрия – Ассам.
От всичките класически стилове само два храмови танца са базирани на „Натя Шастра“ и едновременно с това отговарят на „Агама“ – традиционната доктрина, написана на санскрит. Това са танцът Бхаратанатям и доста по-младият стил Одиси.

В свещените писания на Индия е написано, че танцовото представление се равнява по ефект на 100 жертвоприношения (яджна). Така то стои по-високо дори и от най-висшите ведически ритуали.